Началото на българската електронна изчислителна техника се свързва с първия        Изчислителен  център при Института по математика на БАН (ИМ с ИЦ),
 основан през пролетта на 1961 г. и създадения там първи български компютър Витоша.

 От центъра израства Централният институт по изчислителна техника (ЦИИТ), където се ражда първият български електронен калкулатор „ЕЛКА 6521“ и през 1965 г. завод „Електроника“ в София започва серийното му производство.
 От 1967 г., в новосъздадения Завод за изчислителна техника на базата на внедрен японски лиценз започва серийно производство на ЗИТ-151 – първата ЕИМ от т.нар.

 

второ поколение – изградена изцяло от полупроводникови електронни компоненти. При внедряването вносните елементи са заменени с български, произведени в Завода за полупроводници – Ботевград. ЗИТ-151 е основната машина в Териториалните информационно-изчислителни центрове (ТИИЦ) за обработка на информация за научни и стопански нужди.
Произведени и монтирани в ТИИЦ са 20 броя машини, което е крачка в автоматизацията на администрацията и инженерната дейност, с което България изпреварва много от останалите държави от СИВ].
 Успехът с производството на Елка и ЗИТ-151 са предпоставки за последвалата българска специализация в производството на компютри и периферия в рамките на СИВ.